Стефани Келтън: „Инфлацията спадна въпреки Фед, а не заради него“

Това е част от поредност „ “, включваща диалози сред водещи коментатори на FT и водещи икономисти

Председателят на Федералния запас на Съединени американски щати Джей Пауъл печели овации тези дни, тъй като страховитият скок на инфлацията в Съединени американски щати наподобява понижава без огромни загуби на работни места или икономическо стесняване.

Но американският икономист Стефани Келтън твърди, че ролята на Фед в основаването „ меко кацане “ е мощно пресилено. Водещ последовател на актуалната парична доктрина, тя твърди, че по-високите лихвени проценти не постоянно забавят икономическия напредък. Когато несъответствието сред търсенето и предлагането аргументи инфлация, държавните управления бъркат, в случай че се опитат да я укротят посредством понижаване на държавния недостиг и понижаване на търсенето. „ По-добрият метод за разрешаване на несъответствието е посредством увеличение на предлагането “, твърди тя.

За тази цел тя има вяра, че Белият дом би трябвало да се концентрира върху построяването на способността на стопанската система на Съединени американски щати да основава повече артикули и услуги, като удвои напъните си за стимулиране на вложенията в битката с изменението на климата, построяването на повече жилища и обезпечаването на налични грижи за децата.

Келтън, професор по стопанска система в университета Стоуни Брук в Ню Йорк и някогашен консултант в президентската акция на Бърни Сандърс през 2016 година, има несъмнено неконформистки възгледи. Тя счита, че възходящата рентабилност на облигациите е дотация за „ хора, които към този момент имат пари “. Така че тя счита, че Съединени американски щати би трябвало да спрат да продават държавни облигации, с цел да финансират федералния недостиг и държавните управления на всички места би трябвало да влагат в публични стратегии за работни места, тъй че служащите, които изгубят работата си, в никакъв случай да не останат изцяло безработни: „ Това ще понижи спадовете, ще обезпечи поддръжка на приходите, където е належащо, и ще усъвършенства ценова непоклатимост “, споделя тя.

Нейните възгледи провокират тези на обичайните икономисти и бюджетни ястреби, които са загрижени, че държавният дълг на Съединени американски щати преди малко надвиши 34 трилиона $. Те настояват, че фактът, че фискалните тласъци от ерата на Covid бяха последвани от бърза инфлация, е доказателство, че MMT има прекомерно положително отношение към държавните дефицити.

В това изявление Келтън предлага своя контрааргумент и разисква някои от концепциите зад идната й книга.

Брук Мастърс: И по този начин, Стефани, ние сме в интервал, в който инфлацията внезапно се увеличи и в този момент може би понижава. Защо мислите, че се случи това?

Стефани Келтън: Мисля, че значителен фактор е пандемията. Всички си спомнят спирането на веригите за доставки и всички видяхме изображения на кораби, закрепени на пристанища, и знаем, че разноските за доставка се усилиха. Освен това не можехме да харчим пари по метода, по който бяхме привикнали. В Съединени американски щати към 80 % от икономическата активност е обгърната в бранша на услугите и внезапно ни споделиха, че не можете да ходите в заведения за хранене, питейни заведения и салони за нокти. И по този начин, какво направихме? Заровихме доста пари в артикули, които трябваше да бъдат създадени някъде и превозени до нас.

И по този начин получихме ранна инфлация при дълготрайните артикули и по-късно поредност от шокове в предлагането. Пандемията пристигна на талази и разнообразни елементи на света затваряха заводи по друго време. След това, несъмнено, Русия и Украйна и още един кръг от разтърсвания в цените на силата и храните и ние просто се сблъскахме с потрес в предлагането след потрес в предлагането.

BM: Но вие също чувате хора кажете: „ Разходите на държавните управления са предизвикали това. “

SK: Не можем да пренебрегнем тази част от историята. Правителствата по света дадоха отговор в друга степен с фискална политика, някои с доста смели стратегии. В случая със Съединени американски щати това в действителност бяха три огромни фискални пакета, [които включваха] чекове за стимулиране, поддръжка под формата на разширение на данъчния заем за деца, стратегии за отбрана на заплатите и разширени компенсации за застраховка за претовареност. Това несъмнено вкара доста пари в ръцете на доста хора.

Всички приказват за меко кацане и Федералният запас да направи съвсем невъзможното. Но от мястото, където седнал съм – и това несъмнено не е стандартната позиция – не желая да давам доста заем на централните банки

Това беше конфликтът на пандемията, добави поддръжка на приходите и нежните вериги на доставки, които дружно ни оказаха този ранен инфлационен напън. Има също доказателства, че по-късно, откакто всички свикнахме с покачването на цените, фирмите започнаха да се възползват от тази инфлационна среда, с цел да покачат цените още повече, с цел да усилят своите маржове на облага. Хората използваха термини като „ флация на алчността “ и доста хора се пробваха да го отхвърлят, само че мисля, че не можем да пренебрегнем това изцяло. Това беше фактор.

BM: Защо наподобява, че инфлацията е плато и понижава? Дали просто търсенето се забави и веригите за доставки се разплитаха, или това беше държавното управление?

SK: Предимно беше първото. Силите, които преди всичко тласкаха инфлацията, се обърнаха. По принцип се връщаме към естественото. Мисля, че постоянно е било предопределено да се случи. Бях вокален член на „ преходния екип “ и в никакъв случай не съм употребявал думата временен, с цел да значи временен. Имах поради, че инфлационният напън ще намалее, когато изтече задоволително време, с цел да се разреши на ръмженето във веригата на доставки и нещата, които бяха разстроили стопанската система, да се оправят сами. Не чаках цените да се върнат към това, което беше „ обикновено “, само че мислех, че инфлационният напън значително ще намалее самичък.

BM: Като се има поради, че смятате, че инфлацията е преходно, би трябвало ли Федералният запас на Съединени американски щати да спре да покачва лихвите? Трябва ли да понижи лихвите?

SK: Ако изчислите на годишна база последните шест месеца, инфлацията в Съединени американски щати е 2,5 %. Целта на Фед е 2% за главните PCE [разходи за персонално потребление]. Ако погледнем еврозоната, година след година, главната инфлация се срина по-бързо от предстоящото. Той се движи на 2,9 %, а шестмесечният годишен главен лихвен % е 2,15 %.

Всички приказват за меко кацане и че Фед ще направи съвсем невъзможното. Но от мястото, където седнал съм - и това несъмнено не е стандартната позиция - не желая да давам огромен заем на централните банки. Моето мнение е, че икономисти и други специалисти са надценили ролята на паричната политика.

Не мисля, че повишението на лихвите работи за понижаване на инфлацията. Те основават спечелили и губещи и ми се коства, че изгодата за печелившите е повече от компенсирала удара върху губещите

Мисля, че инфлацията е намаляла все пак, което Фед направи, не поради това, което Федералният запас направи. Спомнете си какво се случи след финансовата рецесия от 2008 година, когато централните банки по целия свят се опитваха да усилят инфлацията до задачите си от 2 %. Гледахме по какъв начин Европейската централна банка и Централната банка на Англия и всички просто се борят, година след година след година, ползват количествени облекчения, нулеви лихвени проценти и всичко останало, пробвайки се да покачат инфлацията.

Това не стана. не работи, само че някак си всички би трябвало да имаме вяра, че паричната политика е в действителност ефикасна, в случай че завъртите дисковете в другата посока. Защо би трябвало да имаме вяра в това?

BM: Вярването, че Фед няма огромно значение, несъмнено е нетрадиционна позиция.

SK: Когато централните банки повишение на лихвените проценти, несъмнено, че има значение. Разходите за финансиране на жилище се усилиха доста. Струва доста повече пари, в случай че желаете да си купите кола и би трябвало да я финансирате. Сметките по кредитната ви карта са по-високи. Това е педалът на спирачката. Има за цел да забави разноските. Това е задачата на Федералния запас, да забави всичко и да стартира някакъв дезинфлационен напън.

По подигравка на ориста вие се пробвате да се борите с рецесията на разноските за живот, като повишавате разноските за живот на милиони хора.

Но икономисти като мен, които гледат на това през призмата на актуалната парична доктрина, схващат, че има и ускоряващ резултат от повишението на лихвените проценти от Фед и това прекомерно постоянно се подценява.

Когато Фед покачва лихвените проценти, това принуждава Министерството на финансите да изплаща повече приходи от лихви на притежателите на облигации, когато облигациите падежират и се емитират нови скъпи бумаги. Изведнъж държавното управление изплаща стотици милиарди долари спомагателен приход на притежателите на държавни облигации на Съединени американски щати. Този приход може да бъде икономисан, употребен за погашение на дълг или изразходван назад в стопанската система.

Това е като заплащане на главен приход, което отива на относително богати хора. Трябва да имате задоволително комфорт в равнището на приходите си, с цел да сте спестител, да имате долари, които можете да паркирате в съкровищни ​​книжа, с цел да уловите тази дотация. Така че това е регресивна форма на фискален тласък.

Ефективно централната банка сложи част от фискалната политика на автопилот. Министерството на финансите изплаща всички тези спомагателни приходи от лихви заради дейностите на Федералния запас.

BM: Така че от ваша позиция, негативното влияние на нарастването на лихвения % върху колата цените и цените на жилищата засягат всички, само че относително изгодите от това отиват при богатите. Това значи ли, че Фед би трябвало да спре да покачва лихвите?

SK: Не мисля, че покачванията на лихвите работят за понижаване на инфлацията. Те основават спечелили и губещи и ми наподобява, до момента на макро равнище, че благодатта за спечелилите е повече от компенсирала удара за губещите. Икономиката на Съединени американски щати набъбна с 4,9% в действително изражение през третото тримесечие. Позволява на стопанската система да генерира тези невероятни цифри на напредък. Но не виждам това като най-хубавото потребление на фискалното пространство. Чувате хора да се оплакват, че федералното държавно управление харчи повече за лихви, в сравнение с за военни. Лихвените заплащания стават към $1 трилион годишно под формата на дотации за хора, които към този момент имат пари.

Брук: Вие също по този начин гледате на държавния недостиг по друг метод от доста стандартни икономисти. Те са склонни да свързват огромните държавни дефицити с увеличената инфлация. Приемате ли го?

SK: Не. Първо, тази концепция, че дефицитите са по своята същина инфлационни, се развенчава много елементарно, единствено като се погледнат данните. Япония имаше огромни фискални дефицити, непрекъснати дефицити през последните три десетилетия и до Covid нямаше инфлация, която да се демонстрира за това. Ясно е, че можете да имате доста огромни хронични дефицити без проблем с инфлацията.

Не виждам изгода от поддържането на високи лихви. Мисля, че Конгресът би трябвало да употребява фискалното пространство, което им е разполагаем, с цел да обезпечи значими усъвършенствания в живота на хората

След това погледнете годините на Клинтън. Бюджетът на федералното държавно управление беше на остатък в продължение на четири години от 1998 до 2001 година, само че инфлацията се форсира и доближи 3 %. След това имахте интервала след финансовата рецесия, още веднъж огромни фискални дефицити в Съединени американски щати, QE, нулеви лихвени проценти и не можахме да реализираме съществена инфлация до 2 %. Няма директна връзка сред размера на недостига и инфлацията.

BM: Трябва ли да понижим лихвените проценти и да накараме държавното управление да премине от заплащане на рента върху държавните облигации към повече разноски?

SK: Не виждам изгода от поддържането на високи лихвени проценти. Мисля, че Конгресът би трябвало да употребява фискалното пространство, което им е разполагаем, с цел да обезпечи значими усъвършенствания в живота на хората. Липсват ни милиони жилищни единици. Абсолютно би трябвало да се оправим с това, което би помогнало с казуса с инфлацията с течение на времето, тъй като хроничният дефицит е огромна част от повода цената на подслона да се повишава толкоз бързо.

BM: Нарекохте облигациите огромно разпределяне. Преведете ме през това, тъй като множеството хора не го виждат по този метод.

SK: Каква е същинската цел на облигациите? Имаме плаващ обменен курс и фиатна валута. Федералното държавно управление не дава обещание да заплаща на реализатори в региона на защитата, държавни чиновници или който и да е от своите снабдители в държавните облигации на САЩ; те дават обещание да платят щатски долари. Така че за какво издава облигации?

Помислете какво би се случило, в случай че не го направи и просто похарчи повече, в сравнение с полза с налози. Когато държавното управление харчи, някой получава заплащане, което се подава в банкова сметка и някоя банка в последна сметка получава заем към своята аварийна сметка във Федералния запас. Получавате новооснован неопределен депозит и нови съществени пари под формата на запаси. Когато плащаме налози, се случва противоположното. Сметките се дебитират и парите се изтриват отвън системата. Когато държавното управление харчи повече, в сравнение с изважда посредством данъчно облагане, то оставя банковата система като цяло изпълнена с непотребни запаси.

В старите дни това би тласнало овърнайт лихвения % надолу, защото банките се опитваха да да се отърват от непотребните запаси на фондовия пазар на Фед. Офертата за тези средства бързо ще падне до нула. За да се реализира задачата за позитивен лихвен %, бяха продадени облигации t